Наричат го Велико Търново – душата на България, духът на Европа. Ако трябва да го определим с една дума, това е градът феномен. Тук всяка стъпка измерва вечността - наслагват се исторически пластове от Праисторията, Античността, Средновековието и Възраждането. Високата културна стойност се допълва от сложния обмен на влияния като кръстопът между Изтока и Запада. Градът е уникална симбиоза между архитектура и природа.
През XIV век от Търновската книжовна школа тръгват най-значимите културни послания към източноправославните народи и държави. Българите са проводници на достиженията и древното наследство на Византия. Старобългарският е един от трите класически езика в средновековна Европа, заедно със старогръцкия и латинския, а Търново е духовен център с влияние в цяла Европа. От тук тръгват още архитектурна и живописна школи.
Днес градът не е просто горд наследник на своето минало и архитектурни дадености. Велико Търново е административен център на най-големия регион в Северна Централна България, регион Велико Търново. Разположен е на стратегическо средищно място, част от Транс европейски коридор номер 9 Север – Юг/ Хелзинки – Истанбул/ и магистрален път Изток – Запад, пресечна точка на всички главни пътни артерии на територията на България. Река Дунав свързва региона със съседния регион в Румъния. Велико Търново има население над 80 000 души и е част от втората по големина в страната агломерация от около 130 000 души, като числеността на града заедно с подкрепящия регион е около 300 000 души. Важен икономически, образователен и културен център с национално и международно значение.
Историята е огромен капитал за Велико Търново и региона, но градът гледа към бъдеще, в което основния капитал ще бъдат хората с техните постижения в полето на познанието, културата, начина на живот, със способността си да сътворяват и съпреживяват. Тези умения и компетентности ще формират новото европейско наследство.
Творим Щастие
Идеята за роля на изкуствата, културата и творчеството за благосъстоянието на хората и обществото, не само в икономически аспект, но и като усещане за щастие, е основополагаща за кандидатурата.
Тя поставя началото на процес, който в обозримо бъдеще предполага промяна в отделния човек по отношение на личностното му развитие и формиране на едно здраво и проспериращо общество не само на местно ниво, но и на регионално, национално и дори европейско ниво.
Концепцията е платформа, която ще привлече и събере хора с развита чувствителност, които виждат, че Европа и света боледуват и желаят да помогнат. Тя ще има нужда от хора, градове, държави които са солидарни, знаещи и можещи. Убедени сме, че културата и изкуствата възпитават и развиват тези качества. И не един човек, а групата от хора; и не един град, а общността от градове; и не една държава, а партньорството от държави могат да постигнат промяната. Концепцията отразява не само местната нужда от сериозни реформаторски действия в областта на културата. Те са нужни и очаквани във всеки български град. Концепцията си поставя за цел да съдейства за тяхното формулиране и осъществяване на национално ниво.
Желанието е да се открои достойното място и естествено да се влее българската култура в общо европейските културни процеси. Да се обогати националната концепция за българската култура, да се провокира дебат и да се насърчи разработването и прилагането на нови политики, свързани с така нужната промяна на качеството на живот на българските граждани, като се постави акцент върху ролята на изкуствата, културата, творчеството, наследството, образованието. В национален мащаб целта е да се провокира дебат и да се насърчи разработването и прилагането на нови политики, свързани с повишаване на благосъстоянието на отделния човек и на обществото като цяло, като се поставя акцент върху ролята на изкуствата, културата, творчеството, наследството, образованието.
В Европейски план концепцията е покана към бъдещите евродепутати (2014 е годината на избори за нов европарламент) да отделят сериозно внимание на културата и да предприемат стъпки за включването й като показател при измерване на качеството на живот – постиженията и развитието на индивида, неговото семейство, общността и обществото, както и надейносттана различни нива в управлението, като крайната цел е повишаване щастието на българските и европейски гражданин.
Концепцията е покана към европейските партньори за създаване на мрежа от градове, които се грижат за благосъстоянието на своите граждани, споделяйки стремежа към постигане на щастие.
Обвързването на културата с измерването на щастие дава възможност да се разшири познанието за параметрите на въздействие на културата върху индивида и обществото и да се активизира формирането на нови послания и нови политики.
Творчеството, свободното изразяване, културата са пътят на всеки човек към постигане на едно по-високо ниво на образованост, на подготвеност, една по-висша форма на чувствителност и отношение към заобикалящия ни свят. Те са възможност за самоусъвършенстване. Чрез тях се формира нашето отношение, грижа и отговорност към другия, природата, към наследството, което ще оставим. Концепцията отделя внимание на следните основни предизвикателства: повишаване на качеството на предлагания културен продукт, качество и приложимост на творческите умения и новаторското мислене, повишаване на участието, икономически ефективното използване на ресурсите. Тези предизвикателства са не само важна част от пътя за постигане на целите на стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но и за формиране на нови показатели за техния напредък, отнасящи се до качество на живот, социални въпроси и устойчивост.
Все повече учени и правителства си задават въпроса как да измерват качеството на живот на хората.
През 1970 година кралят на Бутан въвежда термина „брутно вътрешно щастие”. Това означава държавата да се развива на базата на ценности, в които всички вярват. Показателят включва предпоставките за всеобщо щастие - от защитата на природните ресурси до пропагандирането на националната култура и осигуряването на демократично управление.
През 2011 година Общото събрание на ООН призовава държавите-членки на ООН да отдадат повече внимание на щастието и благосъстоянието като критерии при постигане на социално и икономическо развитие.
През 2013 година Британската национална статистическа служба прибави за първи път изкуството и културата към проучване „ Измерване на националното благополучие”. Това е признание за важността, която изкуствата и културата имат за благополучието на хората и мястото.
"Участието в културни дейности значително подобрява здравето и удовлетвореността от живота".
- Това твърди подробно проучване, проведено от анализатори на шотландското правителството и публикувано през 2013 година.
Кметът на Вилнюс предлага да се монтира екран на стената на сградата на общината, който ще има ролята на "барометър на щастието" и ще следи за настроението в литовската столица. Индексът на щастие ще се изчисляван чрез съобщения, изпращани от местните жители чрез мобилни телефони и компютри. Много хора твърдят, че инвестициите в култура и образование ще намалят разходите за здравеопазване. Граждани настояват за общество, в което има по-малко физически и ментални проблеми, и все повече радост и удовлетворение.
Може ли творчеството, изкуствата, свободното изразяване да ни направят по-щастливи?
„Творим Щастие” е концепция, която поставя обществения фокус върху изкуствата, културата, наследството и благополучието като стратегически и изследователски ресурс за личностно и обществено развитие. Това е приносът на Велико Търново към световната позитивна промяна, от която имат нужда хората днес.
2019 година ще бъде годината на щастието, с празненство на творчеството, изкуствата и културата по целия свят; на градовете, които привличат и създават условия за солидарност и радост на граждани от цял свят; на кризата като шанс; на възможността да направим света едно по-добро място.
Концепцията няма да бъде просто сбор от щастливи истории. Тя е начало на дълъг процес.